Най-сладката дума

Мама. 

Най-сладката дума на света. Две мнения няма по този въпрос. Но тук ще се наложи да добавя и моето. Трето.

Когато една жена стане майка за първи път, а може би и за втори, и трети (тук нямам лични наблюдения и ме е страх да изкажа некомпетентно мнение), то тя чака няколко момента с нетърпение. За да успея да запазя краткостта на това излияние, ще се огранича само до примери като пролазване/прохождане, първи зъбки, и не на последно място първите думи. Силно казано първи думи, тъй като те са срички, които всеки от родата чува и интерпретира, както му е изгодно. Та на мен мисълта ми е, че всяка майка чака с нетърпение да я нарекат мама.

Няма да забравя моите първи емоции, когато нинджата започна да казва двете срички МА – МА. Място не можех да си намеря от радост. А после след няколко седмици дойде и истинското МАМА, когато търсеше и искаше точно мен. Сърцето ми биеше лудо и се пръскаше от любов и гордост. Ходех замаяна от щастие. Моето дете най- накрая ми беше казало мама. И това не спираше до тук, а напротив. Започваше да ми казва мама все по-често и по-често. А аз преливах от любов и радост. И се радвах на всеки звук от неговата уста, но особено когато казваше мама. Не можех да се наситя да чувам как ме „мамосва”. Бях убедена, че никога няма да ми омръзне да чувам МАМА от неговата уста.

Времето минаваше и нинджата започваше да бърбори все повече и повече. Първоначално на бебешко-китайски, за който не търсех речник за превод, защото на всеки пет-шест думи се чуваше мама/мами. Знаех, че говори на мен. После мина на българо-английски с малко бебешки и почти никакъв китайски и всяка втора дума беше мама/мами. Разбирах, че търси моето внимание, одобрение и отговор, особено като следях жестовете му. Докато стигнахме до сюблимният момент в който всяка 2-ра секунда от речта му (вече няма значение от езика) стана мама/мами. Думите не се чуваха, нито пък се разбираха, но се откроячаше звучното и звънливо нещо с М.

Опитайте и вие да обясните нещо на някого, като на всеки две секунди вмъквате мами. Точно така, остана само МИ.

И сега съм просто МИ.

Толкова често ме мамосва, че не сколасва да изкаже цялото мама/мами, ами ме остави с едно МИ. Това, което чувам сега, всеки ден по сто милиона пъти на ден е МИ, Ми , Ми, Ми, Ми….и едва тогава нещото, което иска да ми каже, последвано от нови няколко стотин МИ-та, едно след друго. Без даже да си поеме въздух.

 Чудя се някога дали пак ще стана мама или ще си остана като нота в неговото забързано напевно говорене? 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s