Тази тема е интересна предимно на майките. А трябва да е интересна и на всички останали, които имат личен живот и възможност да изпият едно кафе без някой да им виси на крачола и да мрънка, че точно сега топката се е завряла под леглото. Да могат да напишат един и-мейл от компютър. Казвам компютър, защото той предразполага удобно сядане на стол, използване на двете ръце и възможност да обмислиш това, което пишеш, сравнено с нещо набързо написано от 4 думи, с една ръка на шльокавица през телефона), без да се сърди малкият човек, че кучето не желае да изпълнява неговата команда Даун (т.е да легне долу, за да може малкият да го язди). Или пък да вечеря без някой да реве неистово, че този страшен грах се е настанил трайно и почти завинаги в неговата шарена паничка със зайчета и овце. А може би ходене до тоалетна, без някой непрекъснато да ви дърпа за ръката да станете бързо, за да отидете…Таааааам, посочва се в неопределена посока. Или пък да се изкъпете, без някой мъник непрекъснато да дърпа завесата и да казва : Маииии, бу!
Замислих се колко струва майчиното спокойствие. И осъзнах, че такова няма. Има малки кратки почивки от около няколко минути. В повечето случаи са 5 минутки. Но истината е, че са и по-кратки.
5 минути са съкровище. Но……. Но съкровище със своята цена. В повечето случаи скъпа.
Един ден иИсках да напиша няколко смс-а на моята приятелка. Детето е на столчето за хранене. Давам един мъфин и започвам да пиша. Не поглеждам към него. Все пак това са моите няколко минути, нали? 3 минути по-късно, мъфина е надробен на 1,000,000,000,000 (станаха ли трилион) трохи, половината от които са на пода, другите в скута му. Вадя го от стола, той изтърсва останалите на земята, само с един замах на малката ръчица. Разместване на столове, маса, прахосмукачка…Айде и останалите стаи, така и така съм започнала. 30 минути по-късно, потна и изморена решавам и да измия пода. Така и така съм почнала,нали?
3 минути спокойствие =1 час чистене.
Искам на спокойствие да направя мъфини (от онези дето детето се забавлява с тях, докато аз имам тайм аут), затова давам пластелин. Стори ми се безопасен вариант. Слагам мъник на детската масичка в хола и започвам да се наслаждавам на тишината, бъркайки брашната замечтано.
15 минути по-късно, мъфините се пекат във фурната, а пластелина е залепен на масата, дивана, трилистника, пръстта е навън (поне няколко лопатки), едното листо е счупено. Дивана има петна от залепен и отлепен оранжев пластелин, килима е пострадал също. Настъпен по земята син пластелин. Как не правят безцветен такъв се чудя, докато лазя по земята и отлепям щетите. Следва прахосмукачка и стъргане на пластелин от мокета и килима. Мокета мирише на свежа пръст. Или да кажа направо кал. Петното още стои.
15 минути спокойствие, за приготвяне на храна = 1 час прахосмукачка и стъргане на килим и пране на мокра пръст.
Трябва да сготвя. Давам пъзел. Картинен пъзел с онези големите парчета. Около 20 на брой. Реве за другият пъзел. Иска да реди и двата. Подавам и вторият и замечтано се запътвам към кухнята. Чувам скачане на кучето и викане на детето. Поглеждам детето е на горният етаж все още, кучето го гледа през бейби гейта. Жално. Аха, явно се забавляват. И двамата са цели и са сравнително далеч един от друг, за щастие на кучето. Продължавам да готвя. Кучето скимти. Оставам кълцането на картофи и отивам да видя пораженията.
Картинният пъзел е разпилян по стълбите. На всяко стъпало. Освен това е пълно с други играчки. Топки, книжки, колички и по-големи пожарни коли. Под много, разбирайте наистина много. Мъник ги е шервал с кучето. Нали са най-добри приятели, а приятелите делят. Всичко. Явно го е уцелвал, и от там е идвало скимтенето на горкото животно. Арес гледа жално. Търси спасение в градината, но трябва някой да го пусне и затова стои залепен за гейта – да ми покаже, че е спешно.
Слизам по стълбите. С едната ръка събирам пъзел и играчки, с другата пазя детето да не слезе на долу, с другият крак пазя кучето да не се качи горе, не точно сега. С коляно подпирам кутията за играчки. Тя пада и се разпилява на последното стъпало. Айде от начало. Сега вече всички са при мен и малкият хвърля играчки още по-надолу.
10 минути „спокойно готвене” недовършено = 15 минути събиране на играчки по стълбите
Трябва да излезем. Аз искам набързо да се измия и облека. Гримът отдавна не присъства в редовното ми ежедневие. То от естественото по-убаво има ли? Оставям малкият с кучето долу. Мъник хвърля топка, кучо я гони и я донася обратно. Дете пищи от радост, ноктите на кучето чаткат силно по ламината. Всичко е наред значи. Я да свърша и още нещо. Оглеждам се – кутията с дрехи за сгъване прелива. Покрай обличането решавам да сгъна и дрехите, защото така и така имам няколко минути спокойствие. Някаква песен ми се върти в главата, но тихичко, за да чувам онези двамата долу. А там е станало тихо. Значи, пак ще работя извънредно.
Слизам долу и какво да видя, топката с която са играли е останала при папи, който я е надробил из целият хол на малки гумени трошички, които и с по-дълги нокти не можеш да вземеш от пода. Айде прахосмукачка.
4 минути „спокойствие” = 10минути прахосмукачка + 5 минути прибиране на разхвърляни играчки слагане в кутии. Завършвам изпотена. Следва преобличане и ново миене.
Няма безплатен обяд, както няма и безплатна почивка за мама. За да имам 5 минути спокойствие, дори и за домашна работа, после трябва да направя ако не основно почистване на къщата, то поне частично, което ми отнема достатъчно време. И започвам да се чудя, ама на мен наистина ли са ми толкова важни тези 5 минути спокойствие. На ръба съм да се откажа и от тях.
ЖУвот с бебе 